Мрак и светлина в ноти
I am a man who walks alone … е първият стих от на английската хеви метъл група Iron Maiden . За доста от феновете на тежкия тон точно това произведение е мрачна реликва , в която се съчетават страхът от тъмнината, самотата и непознатото, съществата и чувствата на отвъдното . Същевременно те са толкоз привлекателни и чудни, колкото красивата музика, която ни връща към тях. След повече от година „ театрална тишина “ поради пандемията от Covid-19, шведският диригент предложения 160 типичен музиканти да бъдат дружно в необикновено онлайн осъществяване на една от обичаните му групи – Iron Maiden. Маестро Ваденбранд застана пред едвам десетима инструменталисти, само че от всички краища на света към тях се причислиха още 150 . Така те извършиха по спиращ дъха метод Fear of the Dark. Инструменталната интерпретация е завладяваща, а удоволствието да я чуем по Българското национално радио имахме в предаването .
Макар това да не е първият път, в който произведение на Iron Maiden се извършва от симфоничен оркестър, реализацията на този план е в пъти по-трудна поради пандемичната конюнктура и съвсем нечовешките старания да се синхронизират толкоз доста музиканти в разнообразни елементи от света , които дружно да изсвирят обичано музикално произведение. Улф Ваденбранд намира мъдрост и хубост и в мрака, и в светлината , тъй като за него музиката е живот. „ По този метод си поемам въздух, по този начин вдишвам. С музиката. Това е животът ми. 24 часа, 7 дни в седмицата, всяка секунда “ , споделя диригентът в едно от многото си изявленията, обещано за съветска медия след концерт в Москва преди няколко години.
Маестрото обича да твори в разнообразни жанрове , които комбинира с похватите на класическото звучене. Работи с доста музиканти, а на своите студенти споделя в никакъв случай да не се опасяват да опитват , да слушат доста друга музика и да отворят сърцето и съзнанието си за нея. Защо точно в този сложен миг шведският диригент избира да сложи толкоз тъмно произведение с тежко звучене? Отговора чуваме в репортаж по шведска телевизия, където Ваденбранд изяснява, че намира фактурата в творбите на Iron Maiden за чудесна (бел. ред. – фактурата е метод на организация и разположение на звуковете. Тя сплотява всички изразни средства и реализира координацията сред тях във времето и пространството).
Шведският диригент е безапелационен, че задачата в живота му е да въодушевява близките и обича да среща хора, които въодушевяват него самия и му дават сила . Обича да пее с дъщерите си, благополучен го прави всяко прекарване, в което има „ хубави хора “ и смешни обстановки, което проличава и в приповдигнатото му рокаджийско държание на сцената. „ Не мога да заставам неподвижен на сцената. Трябва да подрипвам. По-високо и по-високо. Последния път, когато имах концерт в Москва, ми се скъсаха панталоните. Имаше ей такава дупка, само че тъй като бях с черни „ калцони “, както ги назоваваме в Швеция, никой не разбра. Беше доста смешно “ , спомня си с усмивка Улф.
„ Аз съм просветен по едно и също време в света на рока и на класиката . Бях барабанист и знам по какъв начин се работи, когато си на рок сцената, просто го пренесох на класическата “, добавя Маестро Ваденбранд. В свободното си време се любува на слънцето, до момента в който следващата мелодия вълнува съзнанието му.
If the sun refused to shine
I don`t mind, I don`t mind (Yeah)
Това са първите два стиха от творбата на Джими Хендрикс , за който светлината на прожекторите (не на слънцето) донесе мрак. Хендрикс е един от великите музиканти, които не съумяха да понесат славата и си отиде от нашия свят доста млад. Такива са още Джим Морисън, Кърт Кобейн, Ейми Уайнхаус, Джанис Джоплин. Всички те станаха част от така наречен „ Клуб 27 ” – печалния клуб на музикантите, които се срещат със гибелта на 27 години. Обяснението на всеки е друго – поверие, проклинание, злополучно съвпадане, а някои считат, че това е най-обикновена статистика . Едно обаче е несъмнено – „ Клуб 27 ” е културен феномен , който не може да бъде подценен, тъй като с изключение на гения и обичта на публиката , сред по-голямата част от членовете на тази звездна група има още една обща нишка: аргументите за гибелта . Наркотици, алкохол, прочувствено напрежение, стрес, цялостно изтощение на тялото и душeвността. В този лист са имената и на двама българи – създателят на група „ Нова Генерация “ Димитър Воев и Ники Николов от група NI.co . Те си отидоха по напълно други аргументи, само че все пак бяха навръх 27.
Докато Маестро Улф Ваденбранд радва феновете си и музикантите, с които работи, с последния си план, канадската организация показа най-новата си акция, която цели да обърне внимание точно на психологичното здраве на музикантите . Тя носи името („ Изгубените записи на Клуб 27 “). Проектът стартира с показване на четири песни , които са основани от компютърна стратегия . Тя употребява изкуствен интелект , който проучва информация, извлечена от към този момент основани песни, включваща хармонии, мелодии, китарни рифове и текстове . След обработката на данните, програмата генерира нови съставни елементи , които след това се обработват от звукоинженери и текстописци и се извършват от живи музиканти . Основната концепция е песните да са оптимално покрай стилистиката на към този момент основаната музика от някои от музикантите в „ Клуб 27 ”. Засега разполагаме с песни, които интерпретират творчеството на Кърт Кобейн, Ейми Уайнхаус, Джими Хендрикс и Джим Морисън , само че следва да бъде издадена още нова музика, въодушевена от „ залезлите богове “ .
Първите реакции са разнопосочни. Част от хората са впечатлени от концепцията и признават, че казусът с менталното здраве на музикантите би трябвало да бъде прегледан доста по-задълбочено . Немалко музиканти обаче са на мнение, че изкуственият разсъдък не може да сътвори толкоз качествено произведение , което да завладее душите на феновете на красивата музика, без значение от жанра ѝ. Въпреки това концепцията е истинска и заслужава внимание, разясняват анализатори и допълват, че сега музикантите са навръх противоположния полюс и им липсват огромната сцена , турнетата, срещите с публиката онлайн, което също може да се окаже отрицателен фактор за душeвността им.
„ Без музика животът щеше да е една неточност ”, написа Фридрих Ницше в „ Залезът на боговете “, а от канадската организация Over The Bridge ни припомнят, че и музикалните богове вършат неточности, които от време на време са непоправими.
Ако сте пропуснали музикалното странствуване на „ Изотопия ” из дебрите на мрака и светлината, поправете грешката като си пуснете звуковия файл.
Снимки:,,
Макар това да не е първият път, в който произведение на Iron Maiden се извършва от симфоничен оркестър, реализацията на този план е в пъти по-трудна поради пандемичната конюнктура и съвсем нечовешките старания да се синхронизират толкоз доста музиканти в разнообразни елементи от света , които дружно да изсвирят обичано музикално произведение. Улф Ваденбранд намира мъдрост и хубост и в мрака, и в светлината , тъй като за него музиката е живот. „ По този метод си поемам въздух, по този начин вдишвам. С музиката. Това е животът ми. 24 часа, 7 дни в седмицата, всяка секунда “ , споделя диригентът в едно от многото си изявленията, обещано за съветска медия след концерт в Москва преди няколко години.
Маестрото обича да твори в разнообразни жанрове , които комбинира с похватите на класическото звучене. Работи с доста музиканти, а на своите студенти споделя в никакъв случай да не се опасяват да опитват , да слушат доста друга музика и да отворят сърцето и съзнанието си за нея. Защо точно в този сложен миг шведският диригент избира да сложи толкоз тъмно произведение с тежко звучене? Отговора чуваме в репортаж по шведска телевизия, където Ваденбранд изяснява, че намира фактурата в творбите на Iron Maiden за чудесна (бел. ред. – фактурата е метод на организация и разположение на звуковете. Тя сплотява всички изразни средства и реализира координацията сред тях във времето и пространството).
Шведският диригент е безапелационен, че задачата в живота му е да въодушевява близките и обича да среща хора, които въодушевяват него самия и му дават сила . Обича да пее с дъщерите си, благополучен го прави всяко прекарване, в което има „ хубави хора “ и смешни обстановки, което проличава и в приповдигнатото му рокаджийско държание на сцената. „ Не мога да заставам неподвижен на сцената. Трябва да подрипвам. По-високо и по-високо. Последния път, когато имах концерт в Москва, ми се скъсаха панталоните. Имаше ей такава дупка, само че тъй като бях с черни „ калцони “, както ги назоваваме в Швеция, никой не разбра. Беше доста смешно “ , спомня си с усмивка Улф.
„ Аз съм просветен по едно и също време в света на рока и на класиката . Бях барабанист и знам по какъв начин се работи, когато си на рок сцената, просто го пренесох на класическата “, добавя Маестро Ваденбранд. В свободното си време се любува на слънцето, до момента в който следващата мелодия вълнува съзнанието му.
If the sun refused to shine
I don`t mind, I don`t mind (Yeah)
Това са първите два стиха от творбата на Джими Хендрикс , за който светлината на прожекторите (не на слънцето) донесе мрак. Хендрикс е един от великите музиканти, които не съумяха да понесат славата и си отиде от нашия свят доста млад. Такива са още Джим Морисън, Кърт Кобейн, Ейми Уайнхаус, Джанис Джоплин. Всички те станаха част от така наречен „ Клуб 27 ” – печалния клуб на музикантите, които се срещат със гибелта на 27 години. Обяснението на всеки е друго – поверие, проклинание, злополучно съвпадане, а някои считат, че това е най-обикновена статистика . Едно обаче е несъмнено – „ Клуб 27 ” е културен феномен , който не може да бъде подценен, тъй като с изключение на гения и обичта на публиката , сред по-голямата част от членовете на тази звездна група има още една обща нишка: аргументите за гибелта . Наркотици, алкохол, прочувствено напрежение, стрес, цялостно изтощение на тялото и душeвността. В този лист са имената и на двама българи – създателят на група „ Нова Генерация “ Димитър Воев и Ники Николов от група NI.co . Те си отидоха по напълно други аргументи, само че все пак бяха навръх 27.
Докато Маестро Улф Ваденбранд радва феновете си и музикантите, с които работи, с последния си план, канадската организация показа най-новата си акция, която цели да обърне внимание точно на психологичното здраве на музикантите . Тя носи името („ Изгубените записи на Клуб 27 “). Проектът стартира с показване на четири песни , които са основани от компютърна стратегия . Тя употребява изкуствен интелект , който проучва информация, извлечена от към този момент основани песни, включваща хармонии, мелодии, китарни рифове и текстове . След обработката на данните, програмата генерира нови съставни елементи , които след това се обработват от звукоинженери и текстописци и се извършват от живи музиканти . Основната концепция е песните да са оптимално покрай стилистиката на към този момент основаната музика от някои от музикантите в „ Клуб 27 ”. Засега разполагаме с песни, които интерпретират творчеството на Кърт Кобейн, Ейми Уайнхаус, Джими Хендрикс и Джим Морисън , само че следва да бъде издадена още нова музика, въодушевена от „ залезлите богове “ .
Първите реакции са разнопосочни. Част от хората са впечатлени от концепцията и признават, че казусът с менталното здраве на музикантите би трябвало да бъде прегледан доста по-задълбочено . Немалко музиканти обаче са на мнение, че изкуственият разсъдък не може да сътвори толкоз качествено произведение , което да завладее душите на феновете на красивата музика, без значение от жанра ѝ. Въпреки това концепцията е истинска и заслужава внимание, разясняват анализатори и допълват, че сега музикантите са навръх противоположния полюс и им липсват огромната сцена , турнетата, срещите с публиката онлайн, което също може да се окаже отрицателен фактор за душeвността им.
„ Без музика животът щеше да е една неточност ”, написа Фридрих Ницше в „ Залезът на боговете “, а от канадската организация Over The Bridge ни припомнят, че и музикалните богове вършат неточности, които от време на време са непоправими.
Ако сте пропуснали музикалното странствуване на „ Изотопия ” из дебрите на мрака и светлината, поправете грешката като си пуснете звуковия файл.
Снимки:,,
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ